Историята на Хари, отказал да бъде шеф – готвач в ресторант със звезда „Мишлен”, за да се върне в Пловдив

Един млад възвръщенец твърди, че у нас имаме много повече от това, което осъзнаваме

Качеството на живот, което може да получи в родината, го мотивира да направи нещо свое тук

Веселина Михайловска

Да работиш в ресторант със звезда „Мишлен” е мечта на много от заетите в областта на кулинарията, а да ти предложат да оглавиш екип звучи като нещо трудно достижимо и много бленувано. Хари обаче избира да се върне в родния си град Пловдив и да вложи енергията си в създаването на нещо свое, с което да вдъхнови хората да потърсят здравословното и качественото в храната, която консумират.

Всичко започва преди почти десетина години, когато Хари записва да учи кулинария в бившия ТОХ в града под тепетата с желанието да развива своята страст. Там, разбира се, всичко се презентира по толкова остарял метод, че той се отдава на другото си хоби кудото, докато няколко контузии не го връщат отново към първоначалното му желание да се развива като готвач. Стартира професионално преди 8 години в известно пловдивско заведение с кухня, но в момента, в който му предлагат възможност да практикува в чужбина, заминава за Германия. Започва във висок клас ресторант без почти никакви знания по немски, но отдадеността му не остава незабелязана и неоценена. Цялата работа се превръща в голямо съзтезание и възможност да получиш занаят, който се „краде”, за да го пречупиш през собствената си призма и почерк. С всяко следващо работно място Хари обогатява знанията си и попива всичко,  видяно от големите шеф – готвачи, за да го приложи сам. Един от учителите му е избран за готвач на годината в Австрия.

Целият труд, усилия, безсънни нощи, прекарани в работа, четене и разучаване на нови рецепти и техники, се възнаграждава, когато го повишават в помощник – готвач в ресторант със звезда  „Мишлен”. И то не къде да е, а в луксозен петзвезден хотел в Австрийските Алпи, чиято хай – тек кухня е оборудвана за над 1 000 000 евро и дава пълно поле за изява на възможностите и фантазията на екипа, който работи в нея. Ежедневната задача на всички е да подготвят абсолютно различно меню със сезонни продукти. Забранено е ястията да се повтарят във времето, а качеството и презентацията трябва да са достойни за гостите, дошли да изпробват нещо извънземно като вкус и визия.

Цялостното напрежение и желанието да развиват свой собствен бизнес мотивират Хари и приятелката му Мария да се завърнат в България, където да вървят по своя собствен път. Дни след решението им идва и голямото изкушение под формата на оферта да оглави като главен готвач цялата кухня  и да има възможността сам да създава и да управлява екипа си. Дилемата е трудна… Това, което го кара да избере България и Пловдив, е качеството на живот, което може да получи тук. Без напрежение и работа по 12+ часа, без нужда от всекидневно четене, за да бъдеш в крак с най – новите тенденции, а с идеята да живее в тихо и спокойно село, близо до града, и да отглежда сам максимално много продукти, с които да твори. Няколко месеца по – късно идилията от къщата на село, градината с билки и зеленчуци, планината на няколко километра, където от всяка поляна може да набереш най – вкусните плодове и да откриеш най – невероятните билки, за които в чужбина плащаш скъпо, е факт.

Мястото за здравословни храни „Боровинки” пък е начинанието, чрез което Хари иска да вдъхнови българите да залагат на по – качествени продукти и да покаже, че тук може да постигнеш качество и спокойствие на живот, което в чужбина може да е само мираж. Полето за изява е огромно и границите на развитие са само в нашето въображение, защото понякога дори върховете в професията не са достатъчни, за да задоволят човешкото съзнание.

В България имаме много повече от това, което осъзнаваме, но за съжаление, увлечени в амбицията да надскачаме себе си, често подценяваме.